Все си мислех,че няма да забравя първото си раждане,но второто просто го засенчи.Лежах в болница една седмица за нормализиране на кръвното.Прибрах се у дома в неделя,нямах търпение.Сутринта станах,изпратих дъщеря си на училище и седнах пред компютъра.Усетих болка ниско долу,казах си "нормално е".Тя се повтори и потрети.Но беше различна,не като тези болки от първото ми раждане.Засякох времето,бехе на 5 минути.Обадих се на доктора,той ми каза "рано е,но ела".Грабнах приготвената вече чанта и тръгнах.От вратата акушерката ме почна(защо са ме пуснали предния ден)Сложи ме на системи.Дойде лекаря,прегледа ме и каза да ги махат,имах 7 см.разкритие.Сълзите ми потекоха,но не от болката,тя беше поносима.Страхувах се,за детето си,беше още рано.След 35 минути,малката ми чаровница беше на бял свят.Не ми я дадоха дори да я видя.Изместиха ме в стаята.Обадих се на всички(никой незнаеше и неочакваше).Говорих и с таткото,той беше зад граница.Родителите ми са в другия край на България.Имах само детето си.В следващия момент се почуствах зле.Получих кръвоизлив.Без да се усетя как ,вече бях отново на "магарето".Всички бяха уплашени и притеснени.Чувах но не виждах."Няма пулс!","кръвното пада"-викаха тези около мен.Минах през тунели и светлини.Видях сестра си и баба си(вече починали),но те ме гонеха.Когато отворих очи видях изплашените очи на докторката и чух да казва"Господи,как ни изплаши!"Преместиха ме в стаята.Ръцете ми бяха сини,все едно са ме удряли(неуспешно поставяне на системи)след час станах и отидох да видя детето си-мъничко,с абукат в ръката.Сълзите ми се стичаха,исках да я гушна,но няма6е как.Болката ми премина когато на другия ден ме извикаха да я накърмя.Държах малкото ангелче и благодарях на Господ и др.Денчева,че ми дадоха шанс да си гушна децата.Сега вече сме в норма,послушни и усмихна ти.Но спомена от раждането ще остане завинаги с съзнанието ми.А аз благодарна до края на живота си,на хората с бели престилки,които бяха до мен.